Черният рицар

 Наричат ме Черният рицар. Снощи изгубих на зарове от краля наследственото си имение и му обещах, че ако ми го остави, ще се наема с мисията да спася дъщеря му от лапите на злия дракон, който я държи затворена в своята пещера. Той на свой ред ме увери, че ако успея ще ми я даде за жена и след време ще царувам.

 Сутрината отидох да наточат меча ми и да позакърпят старата ми ризница и бях готов за път. Преди да изляза от града минах през пазара, купих две негърчета и ги инструктирах да тичат след коня. Седем дни и седем нощи конят и негърчетата препускаха, докато стигнем до бърлогата на звяра. Когато наближихме намазах обилно косите на двамата с отрова и ги пратих вътре, като им обясних, че там има банани, а аз се изпънах на една удобна за наблюдение могила.

 Не след дълго старият дракон ги усети и налапа. Изчаках го да се нахрани. След като започна да се гърчи и пени влязох и му отсякох главата. После се спуснах навътре в пещерата, за да потърся принцесата. Намерих я облегната на една стена и ръфаща настървено овнешки бут. Отначало помислих, че в пещерата е тъмно и не я виждам добре, но когато я осветих с факлата констатирах, че е тлъста като свиня, а носът ми усети, че не мирише много по-различно. Пляснах я с тъпото на меча си по задника и й казх, че трябва да тръгваме, защото цялото кралство я очаква с нетърпение.

 Пътуването обратно ни отне два пъти повече време, защото тя непрекъснато се оплакваше, че не можела да тича бързо като коня, а и трябваше да крада кокошки от селяните, тъй като постоянно беше гладна. Когато стигнахме двореца, ме обсипаха с почести и след месец станах кралски зет. След още месец се наложи да стана крал, защото някой задуши стария с възглавница докато спял. Родиха ни се три синчета и трите дебели и слабоумни като майка им, но това не ме безпокоеше особено, защото посях семето си както в кралския двор, така и сред простолюдието. С принцесата не живяхме дълъг и щастлив живот, защото след две години тя се задави с пилешки кокал и умря, а пък мен вчера една циганка ме прободе с нож в гърба , докато се любувах на прелестите на доскоро девствената й дъщеря. Лекарят каза, че ще умра утре, затова реших да оставя на поколенията мемоарите си, а не да разчитам на измислиците на кралските летописци.