Как ли щеше да се разсърди майка му , когато го види да се прибира толкова рано от училище.Може да му забрани да гледа телевизор , или пък да не го заведе на кино в сряда на онзи филм , който много искаше да гледа. Със сигурност щеше да има и обичайното “Какво щеше да каже баща ти за това”.Не,по-добре да не се връща у дома.Ще отиде да си поиграе на железопътната линия около два часа и тогава към вкъщи.Обичаше да слага монети върху релсите преди да мине влака и после да държи в ръка все още топлият пресован метал.Зарадва се и ускори крачка.Вече виждаше жиците , по които течеше тока за “железния кон” - индиянците го наричаха така , струваше му се , че е доста удачно сравнение.Онзи ден учителката го накара да каже някое сравнение и той взе , че изръси “цици като пици”, беше чул това през междучасието от един пъпчив седмокласник и му стана доста забавно.Жената почервеня и го изгони от час, а другите деца се хилеха като идиоти.Почувства , че ги мрази.Затова и днес си тръгна след третия час.Не можеше да понася подигравателните им физиономии и шушуканията зад гърба си.
Оставаха още само стотина метра до линията.Бръкна в джоба си.Имаше три монети , две двайски и една петдесетица.Извади по-голямата и я стисна в ръката си.И тогава усети , че някой го хвана за рамото.Стресна се и подскочи леко.Обърна се уплашен, взирайки се в мъжа срещу себе си.Изглеждаше му познат.А, да съседът от осмия.Не го харесваше особено – вечно намръщен , дори когато му кажеш“добър ден”, а и след него в асансьора оставаше неприятен мирис на кисело.”Къде си тръгнал , малкия , защо не си на училище?” ”Пуснаха ни по-рано.”Имаше неприятни сивосини очи като търговец на уиски.Помисли си с какво удоволствие Винету би му взел скалпа.”Не знаеш ли ,че когато лъжеш носът ти расте , лошо момченце?”Хрумна му , че в такъв случай този е голям лъжец , но си замълча.”Хайде , прибирай се у вас , тук не е място за деца , а аз довечера ще говоря с майка ти ….Какво още чакаш?”Изгледа го с омраза и тръгна.
Асансьорът спря на седмия и той бавно слезе.”Ще трябва да й кажа истината , не измислих нищо друго” И тогава му хрумна , че тя може да спи.Ами да , тя често спеше следобед , защо да не спи и днес.Ако се събуди след два часа няма да заподозре нищо , онзи сигурно ще забрави и всичко ще му се размине. Влезе с най-тихите си стъпки.Събу си обувките и се ослуша.Счу му се скърцане на пружина и за момент изтръпна.”От спалнята е”.Приближи се.Някой стенеше.Вратата на стаята не беше плътно затворена и той погледна през малкия процеп.Двете голи тела се люлееха ритмично на леглото , едно върху друго.Черната и бялата плът образуваха някаква лигава топка , подобна на локум , която се свиваше и разтягаше с равномерни тласъци.На моменти успяваше да различи лицето на майка си , с притворени очи и зачервени бузи , а от мъжа виждаше само огромния гръб и плешивия тил.Тя стенеше.Той също.Прииска му се да избяга , но краката му не помръдваха.Накрая те спряха.Мъжът стана.Взе пакет цигари от нощната масичка и запали.Тогава видя майка си, отпусната в набръчкания чаршаф , с големи разлети настрани гърди и розови зърна.Заприлича му на крава.Черните къдрави косми между краката й изпъкваха на фона на бялото като мляко тяло.Усети парене в слабините.Измъкна се от къщата така , както и влезе.Нахлузи бързо кецовете си и побягна.Не знаеше накъде , може би към парка.Никога повече нямаше да се върне там.Плачеше.Чувстваше се унизен заради майка си.Мразеше баща си , защото умря преди три години и ги изостави…..Какво ли би казал той , ако разбереше за това?...Когато стигна горичката , избра най-високото дърво и се изкатери до върха му.Обви с ръце един клон и се отпусна върху него.Някои от сълзите се стичаха в устата му.Имаха солен вкус.Затвори очи и се замисли за морето.Обичаше да плува.След около час усети , че е гладен.Слезе на земята и се отправи към вкъщи.Завари майка си в кухнята.Тя му се усмихна и го попита:”Как беше в училище?”Отговори й “Както обикновено “ и отвори хладилника.
